Сестричката Альонушка и братчето Иванушка

От Уикикниги

Жили бь1ли один дедушка и одна бабушка. Те си имали дъщеря Альонушка и син Иванушка. Умрели старецът и бабата. Альонушка и Иванушка останали сам-самички на света. Тръгнала Альонушка по работа, взела и Иванушка със себе си. Вървели те по далечен път, през широко поле. Ожаднял Иванушка.

— Сестрице Альонушке, водица ми се пие.

— Почакай, братко, ще стигнем до кладенец.

Вървели те, вървели – слънцето високо, кладенецът далеко, жега ги гори, в пот се обливат. А пред тях дупка от кравешко копито, пълна с вода.

— Сестрице Альонушке, ще си пийна от копитото!

— Не пий, братко, в теленце ще се превърнеш!

Послушал я Иванушка. Продължили да вървят. Слънцето високо, кладенецът далеко, жега ги гори, в пот се обливат. А пред тях дупка от конско копито, пълна с вода.

— Сестрице Альонушке, ще се напия от копитото.

— Не пий, братленце, в конче ще се превърнеш!

Въздъхнал Иванушка. Отново тръгнали. Вървели, вървели – слънцето високо, кладенецът далеко. Жегаги гори, в пот се обливат; пред тях – козе копитце, пълно с водица. Иванушка казал:

— Сестрице Альонушке, не мога повече, ще се напия от копитцето.

— Не пий, братче, в козленце ще се превърнеш!

Не послушал Иванушка и се напил от козето копитце. Пил той и станал козленце...

Повикала Альонушка братчето си, а вместо Иванушка след нея затичало бяло козле. Разплакала се Альонушка, седнала край една купа сено, залива се в сълзи, а козлето скача край нея. В това време минал един търговец.

— Защо плачеш, хубава девойко?

Разказала му нещастието си Альонушка. Търговецът й казал:

— Омъжи се за мен. В злато и сребро ще те облека, а козлето с нас ще живее.

Помислила Альонушка, помислила и се омъжила за търговеца... Заживели си те, и козлето с тях. От една чиния с Альонушка яде, от една чаша пие.

Веднъж търговецът не бил вкъщи. Не щеш ли, дошла една вещица, застанала под прозореца на Альонушка и любезно започнала да я моли да се изкъпят в реката.

Завела вещицата Альонушка на реката. Спуснала се отгоре и, завързала на шията й камък и я хвърлила в реката. А самата тя се превърнала в Альонушка, облякла се в нейните дрехи и се върнала в къщата и. Никой не познал вещицата. Върнал се търговецът, и той не я познал.

Едничко козленцето всичко знаело. Натъжило се то, клюмнало глава, нито вода пие, нито хляб яде. Сутрин и вечер ходи по брега на реката и вика:

— Альонушке, Альонушке! Излез, излез на брега...

Научила се вещицата и започнала да моли мъжа си – заколи, та заколи козлето.

Мъчно му било на търговеца за козлето, свикнал бил с него. А вещицата така настоявала, така се молила, че нямало какво да прави, съгласил се:

— Е, добре, заколете го.

Заповядала вещицата да накладат буйни огньове, да загреят вода в железни котли, да наточат челичени ножове.

Козлето разбрало, че още малко му остава да живее, и казало на търговеца:

— Пусни ме преди смъртта си да отида на реката, водица да си пийна, стомаха да си изплакна.

— Добре, отивай.

Хукнало козлето към реката, спряло на брега и жално занареждало:

— Альонушке, Альонушке! Излез, излез на брега. Буйни огньове горят. Железни котли кипят. Остри ножове звънтят. Мене искат да колят!

Альонушка му отговорила от реката:

— Иванушка, братче скъпо! Камък ме надолу дърпа. Краката ми трева сплита. На гърдите ми пясък тежи!

А вещицата търсила, търсила козлето, не го намерила и казала на един слуга:

— Бягай, намери козлето и ми го доведи.

Отишъл слугата на реката и що да види. Край брега тича козлето и жално нарежда:

— Альонушке, Альонушке! Излез, излез на брега. Буйни огньове горят. Железни котли кипят. Остри ножове звънтят. Мене искат да колят.

А от реката му отговарят:

— Иванушка, братче скъпо! Камък ме надолу дърпа! Краката ми трева сплита. На гърдите ми пясък тежи!

Слугата изтичал вкъщи и разказал на търговеца какво е чул край реката. Събрали се тогава хората, отишли на реката, хвърлили копринени мрежи и изтеглили на брега Альонушка. Свалили камъка от врата й, във водата го хвърлили, а нея облекли в празнични дрехи.

Оживяла Альонушка и станала още по-хубава. Козлето от радост се преметнало три пъти през глава и отново станало момченцето Иванушка.

А злата вещица завързали за опашката на един кон и го пуснали да препуска из широкото поле.